12.06.2025 г., 6:13  

Белег от прошка

420 6 10

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.

И всяка част е до безкрайност сложна,
като целувка на пчела и мак,
открили, че навярно невъзможна
е тази обич в пролетния сняг.

Забравили, че има малко чудо
във всяка среща. И една любов
е отговор. Болезнен. Пълен с лудост.
Белязан с прошка. Смисъл. И живот.

... и мълния готова да удари
със тътена на дъждове в разлом
и идва болката да те погали.
Като ужилване на скорпион.

Жени Иванова,

март 2025

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът казва всичко...
    Поздравявам те.
  • ех, Живе, как ме зарадва! : )

    Поне в римите да може, да, Доче

    Всъщност, това исках и да внуша, ИнаКалина. Много точно си доловила онова зад думите, благодаря ти от сърце
  • "Не можах да се въздържа, такава ми е природата." - от приказката за жабата и скорпиона. Това е болката... с много добър край.
  • "Такава болка… как да я поискаш,
    изтръгваща от корена сърце…"

    Не може да се спре една стихия
    но може в рими да се побере...
  • За любовта, цената която плащаме е най- висока... Но пък си струва, нали ? Прекрасен стих, Жени!!! ❤️❤️❤️

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...