Jun 12, 2025, 6:13 AM  

Белег от прошка

  Poetry
446 6 10

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.

И всяка част е до безкрайност сложна,
като целувка на пчела и мак,
открили, че навярно невъзможна
е тази обич в пролетния сняг.

Забравили, че има малко чудо
във всяка среща. И една любов
е отговор. Болезнен. Пълен с лудост.
Белязан с прошка. Смисъл. И живот.

... и мълния готова да удари
със тътена на дъждове в разлом
и идва болката да те погали.
Като ужилване на скорпион.

Жени Иванова,

март 2025

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Финалът казва всичко...
    Поздравявам те.
  • ех, Живе, как ме зарадва! : )

    Поне в римите да може, да, Доче

    Всъщност, това исках и да внуша, ИнаКалина. Много точно си доловила онова зад думите, благодаря ти от сърце
  • "Не можах да се въздържа, такава ми е природата." - от приказката за жабата и скорпиона. Това е болката... с много добър край.
  • "Такава болка… как да я поискаш,
    изтръгваща от корена сърце…"

    Не може да се спре една стихия
    но може в рими да се побере...
  • За любовта, цената която плащаме е най- висока... Но пък си струва, нали ? Прекрасен стих, Жени!!! ❤️❤️❤️

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...