Уж сме ято, а птиците малко.
С пет пчели как се прави рояк?
Паразитно припяване. Жалко!
Опаковаме истина с мрак.
Уж съзнателност влагаме в думите,
уж сме в истинност - както сме си!
Уж с прилежност меним си костюмите,
уж се къпем, но с мазни коси.
Уж се пъчим, но липсва осанката,
уж в покой сме, но нервно тактуваме.
Уж се трудим, пък търсим все сянката,
уж говорим, а трудно общуваме.
Уж не търсим пари, а сме в сметките.
Уж сме обични, както се мразим!
Уж не тъпчем, пък в кръв са подметките.
Уж летим, пък все повече лазим.
Това уж произвежда разбойници.
С това уж прекалихме стократно.
С това уж сме приживе покойници,
пошлораждащи крах. Безвъзвратно...
© Ботьо Петков Всички права запазени