Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
10.10.2020 г., 13:47 ч.  

Аутистично 

  Поезия » Философска
276 6 9

По ъглите замислен се стаява,
животът - аутист е, от дете.
Щом светлото на дните се смалява,
то сянката в душата му расте.

 

Понякога глава в стените блъска,
или повтаря стих наизустен.
И как причинно - следствената връзка,

да различава гений, от кретен?

 

Понякога хвърчила си рисува,
понякога е зъл и саможив.
Небето му - в прозорец съществува
и хоризонтът, линия - в курсив.

 

В среднощен час се смее, без прчина,
на някакъв красив навярно сън.
А денем плаче - времето да мине
и питам се: Аз съм, или не съм?

 

Ще пробвам да го заговоря,
не може все пак вечно да е ням.
Различни сме от бързащите хора,
и време само трябва да му дам.

 

Аз остарях, а той момченце, свито,
остана си - със палеца в уста.
Не му ли ги покажа аз -звездите,
тъй ще си легне кротко свит в пръстта.


 

 

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??