Аутистично
По ъглите замислен се стаява,
животът - аутист е, от дете.
Щом светлото на дните се смалява,
то сянката в душата му расте.
Понякога глава в стените блъска,
или повтаря стих наизустен.
И как причинно - следствената връзка,
да различава гений, от кретен?
Понякога хвърчила си рисува,
понякога е зъл и саможив.
Небето му - в прозорец съществува
и хоризонтът, линия - в курсив.
В среднощен час се смее, без прчина,
на някакъв красив навярно сън.
А денем плаче - времето да мине
и питам се: Аз съм, или не съм?
Ще пробвам да го заговоря,
не може все пак вечно да е ням.
Различни сме от бързащите хора,
и време само трябва да му дам.
Аз остарях, а той момченце, свито,
остана си - със палеца в уста.
Не му ли ги покажа аз -звездите,
тъй ще си легне кротко свит в пръстта.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
