tsveti4ka (Цвет)
198 271
14.02.2010 г., 16:15 ч.

Аутсайдер 

  Поезия » Друга
465 0 2

Стоеше встрани, странстващ понятно,

наострил виновно си погледа чист.

А тези обли кафяви очи на самотник

копнееха лудо за див живопис.

 

Странстващ наоколо, търсещ компания.

Две думи. И пак замълча в тишина...

Безпътник, припомнящ си личната драма.

В сърцето му буря се в миг развилня.

 

Душата му търсеше смисъл, хармония.

Безпределно умът му работеше с дни.

Така се от всичко вълуваше, тайно...

За всички бе просто свенлив пилигрим.

 

С усмивка прикриваше смело сълзите,

преглъщаше тежко – удавник премил,

спасил се от локвите фалш и стрелите,

той бе победител, по-смел от Ахил.

 

Макар винаги сам да стоеше в тълпите,

да мъмреше себе си – сложен субект,

той мъдър бе, весел в тъгата си,

бе странник – един пълноценен човек.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Именно... Благодаря.
  • Поздрав, Цветичке! Хареса ми стихотворението ти! Така е, хората са различни и понякога трудно се вписват сред другите, но това не ги прави по-малко хора...
Предложения
: ??:??