Аутсайдер

tsveti4ka (Цвет)
198 271

Feb 14, 2010, 4:15 PM

Poetry » Other

463 0 2

Стоеше встрани, странстващ понятно,

наострил виновно си погледа чист.

А тези обли кафяви очи на самотник

копнееха лудо за див живопис.

Странстващ наоколо, търсещ компания.

Две думи. И пак замълча в тишина...

Безпътник, припомнящ си личната драма.

В сърцето му буря се в миг развилня.

Душата му търсеше смисъл, хармония.

Безпределно умът му работеше с дни.

Така се от всичко вълуваше, тайно...

За всички бе просто свенлив пилигрим.

С усмивка прикриваше смело сълзите,

преглъщаше тежко – удавник премил,

спасил се от локвите фалш и стрелите,

той бе победител, по-смел от Ахил.

Макар винаги сам да стоеше в тълпите,

да мъмреше себе си – сложен субект,

той мъдър бе, весел в тъгата си,

бе странник – един пълноценен човек.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tsveti4ka (Цвет)

2010-02-16T00:14:48+02:00

Именно... Благодаря.
vodoleia (Мария)

2010-02-14T16:26:50+02:00

Поздрав, Цветичке! Хареса ми стихотворението ти! Така е, хората са различни и понякога трудно се вписват сред другите, но това не ги прави по-малко хора...