Аутсайдер
Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания.
Две думи. И пак замълча в тишина...
Безпътник, припомнящ си личната драма.
В сърцето му буря се в миг развилня.
Душата му търсеше смисъл, хармония.
Безпределно умът му работеше с дни.
Така се от всичко вълуваше, тайно...
За всички бе просто свенлив пилигрим.
С усмивка прикриваше смело сълзите,
преглъщаше тежко – удавник премил,
спасил се от локвите фалш и стрелите,
той бе победител, по-смел от Ахил.
Макар винаги сам да стоеше в тълпите,
да мъмреше себе си – сложен субект,
той мъдър бе, весел в тъгата си,
бе странник – един пълноценен човек.
© Цвет All rights reserved.
