Ave Maria
От „Дух свети́“ била Тя посетена
и за човечеството Бог роди!...
Единствена бе Тя – благословената –
и хората със Вечността сроди́...
Но Всички Майки също са светици –
простен им е „смесителния грях“ –
за да родят: поети и войници...
(Но случват се и лоши между тях!...)
О, Майките Светини са понеже
Животът с тях върви през Вечността!...
Благословени са: за своя нежен
и сеизмичен порив на плътта!...
Не са виновни Майките, когато
от тяхната утроба синове́ –
Светът подгонват в пътя на войната
и често братя стават врагове́...
В историята не доизиграна
все те́кла е кръвта като вода,
във цялата жестокост разпиляна
на хората в злощастната съдба,
че даже „приземени“ от дърветата
човеците, след толкоз векове́,
в които завладявали Планетата –
останали си: „диви зверове́“...
Дори и ден не спирали войните
затривали народи и страни
и кръв течала нощем от звездите –
избивали без ред: деца, жени...
Изгаряли и паметта им също
пожар извивал се до друг пожар –
горели хора, храмове и къщи:
във буден и зловещ безкрай кошмар!...
Не са виновни Майките за тези
репризи на човешките войни...
А тях съдбата даже спря да гле́зи,
когато в черно с гняв ги забради́...
А боговете там невъзмутимо
са гледали на всичко с интерес,
че зверствата били и в тяхно и́ме...
... А тъй си продължава и до днес!...
Но не винете Майките за Злото
което се „разнася“ по Света
от „лудите“ им синове, защото
не с майките бедата е дошла́!...
Не са виновни Майките, не мо́гат
те винаги да раждат богове́ –
Един за винаги е само Богът
и вече е роден от векове́!...
... А има майки дето са щастливи:
с добри, работни, умни синове́ –
като́ козлета покрай тях, игриви,
са внучетата в мирни светове́!...
... но случат ли се синове́–злоде́и:
как Майките им ще се утеша́т!?...
А пориви от черни сухове́и –
очите им без жал ще пресушат!...
И да не търсим в Майките вината
че са родили „лоши синове́“,
защото ангелчета са децата,
а хората ги правят – зверове́!...
... Светът е някак „сбъркано“ устроен –
това за „братството“ е само мит
и няма как да бъдеш сам спокоен,
освен: врагът когато е убит!...
А днес Историята помни само
водачите във всичките войни –
на тях кръщават улици, площади
и в монументи не един стои́...
Но даже те от Майки са родени,
а после „нещо“ станало е с тях!!!...
Мечтите им за слава в поколенията
ще разпилее вятърът на прах....
... а жертвите по бойните полета
за вечно са погребани в калта –
и не една ги търси майка клета
със майчината: Свята пиета́...
А Майките сродяват се чрез болката
с Мадоната и Светлия ѝ син...
И с Вечността въртят се те, доколкото
и всеки син е все: непрежалим!...
20.05.2020.
© Коста Качев Всички права запазени