Ave Maria

Ave Maria

От „Дух свети́“ била Тя посетена

и за човечеството Бог роди!...

Единствена бе Тя – благословената –

и хората със Вечността сроди́...

Но Всички Майки също са светици –

простен им е „смесителния грях“ –

за да родят: поети и войници...

(Но случват се и лоши между тях!...)

О, Майките Светини са понеже

Животът с тях върви през Вечността!...

Благословени са: за своя нежен

и сеизмичен порив на плътта!...

Не са виновни Майките, когато

от тяхната утроба синове́ –

Светът подгонват в пътя на войната

и често братя стават врагове́...

В историята не доизиграна

все те́кла е кръвта като вода,

във цялата жестокост разпиляна

на хората в злощастната съдба,

че даже „приземени“  от дърветата

човеците, след толкоз векове́,

в които завладявали Планетата –

останали си: „диви зверове́“...

Дори и ден не спирали войните

затривали народи и страни

и кръв течала нощем от звездите –                         

избивали без ред: деца, жени...

Изгаряли и паметта им също

пожар извивал се до друг пожар –

горели хора, храмове и къщи:

във буден и зловещ безкрай кошмар!...

Не са виновни Майките за тези

репризи на човешките войни...

А тях съдбата даже спря да гле́зи,

когато в черно с гняв ги забради́...

А боговете там невъзмутимо

са гледали на всичко с интерес,

че зверствата били и в тяхно и́ме...

... А тъй си продължава и до днес!...

Но не винете Майките за Злото

което се „разнася“ по Света

от „лудите“ им синове, защото

не с майките бедата е дошла́!...

Не са виновни Майките, не мо́гат

те винаги да раждат богове́ –

Един за винаги е само Богът

и вече е роден от векове́!...

... А има майки дето са щастливи:

с добри, работни, умни синове́ –

като́ козлета покрай тях, игриви,

са внучетата в мирни светове́!...

... но случат ли се синове́–злоде́и:

как Майките им ще се утеша́т!?...

А пориви от черни сухове́и –

очите им без жал ще пресушат!...

И да не търсим в Майките вината

че са родили „лоши синове́“,

защото ангелчета са децата,

а хората ги правят – зверове́!...

... Светът е някак „сбъркано“ устроен –

това за „братството“ е само мит

и няма как да бъдеш сам спокоен,

освен: врагът когато е убит!...

А днес Историята помни само

водачите във всичките войни –

на тях кръщават улици, площади

и в монументи не един стои́...

Но даже те от Майки са родени,

а после „нещо“ станало е с тях!!!...

Мечтите им за слава в поколенията

ще разпилее вятърът на прах....

...  а жертвите по бойните полета

за вечно са погребани в калта –                                                                                                                

и не една ги търси майка клета

със майчината: Свята пиета́...

А Майките сродяват се чрез болката

с Мадоната и Светлия ѝ син...

И с Вечността въртят се те, доколкото

и всеки син е все: непрежалим!...

20.05.2020.