Автобиографичен триптих
ПЕСЕНТА НА ДЖУДЖЕТО
1
Аз съм джуджето, което
познавате всички - нали
живея далеч от полето -
сред борове, скали и ели.
Къща имам под дървото
приятели - мравки безчет,
ручей бистър ромоли
покрай живия плет.
Живота спокоен обичам,
тук сред таз планина,
на слънце да се препичам,
лениво запалил лула.
През зимата имам съседи -
катерички мили, добри -
ей така си живея чудесно,
но защо все сънувам мечти.
2
Там, край горското поточе,
чувам детски смях -
тук преди години
с Данте да поспоря спрях.
А портрет ми нарисува
симпатичният младеж,
казвал се Да Винчи -
надарих го със копнеж.
И семейство Шели
идва у дома -
казах им да бягат
от дълбоката вода.
Със Алиса на тревата
пихме горски чай,
Котарак - усмивка мина
и изяде крушовия пай.
В книгата си Карол
писа за това
някой се изказа,
че било лъжа.
Като малки си играхме,
после идва остарял,
уж не учи, мързелува,
докуцука Пенчо помъдрял.
Гогол ми зададе
мъчната гатанка,
върнах му визита
вечер край Диканка.
А глава кога размътих
и летях с файтон,
сам абсента го донесе
смръщеният Арагон.
Толкин се обади -
вести от роднини,
Билбо Бегинс каза,
че и той ще мине.
В бистрата рекичка
много риба налових.
Папа Ърнест беше
моят спътник тих.
Изведнъж изникна
Боря Пастернак -
беше се залутал
в гъстия листак.
Морисън ми даде
да изпушим по лула -
тя добра си беше,
днес и викали "трева".
Ленън си забрави
очилата под дървото,
после лошо стана -
върнах ги на Йоко.
С Влад Висоцки пяхме
песни до зори,
после пихме много
във питейна „Журавли".
Още много други
идваха при мен,
но защо така самотни
вече бягат ден след ден.
3
Вино от боровинки съм налял
във тежки бъчви от черника
и колко песни съм изпял
с врабчето, дето чурулика.
На гости ми елате някой ден,
да ме намерите хич не е трудно -
попитайте го стария елен
или лисиче малко ранобудно.
Ще ви проводят те полека -
приятели са верни, знам,
по старата зашумена пътека
и няма да ви вземат дан.
Отдавна чакам ви, елате,
не съм на края на света -
във къща скромна - не, в палати
ще ви посрещна от душа.
И само някога за малко
си мисля просто ей така -
не иска никой да повярва -
джуджета, че живеят по света.
1996г. - В полите на Родопите на 30 километра от Пазарджик
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Владов Всички права запазени
