29.07.2017 г., 12:46 ч.  

Автография 

  Поезия » Друга
653 5 3

Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.

 

Заличих си съседските дългове –
захарта и солта им ги върнах, 
и използвам пожарното стълбище
да избягам от клюките бързо.

 

Не приемам визити през делника
да обсъждам събития, хора…
А за себе си пазя неделята
с тишината зад плътните щори.

 

Да съм права – не ми е в законите,
от величие болно не страдам.
Разговарям понякога с котката,
и врабци на терасата храня.

 

Развенчах се с любови измислени
и приятел по сметка не искам.
Не играя живот на неискреност.
Затова в моя свят ми е чисто.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??