Автография
Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове –
захарта и солта им ги върнах,
и използвам пожарното стълбище
да избягам от клюките бързо.
Не приемам визити през делника
да обсъждам събития, хора…
А за себе си пазя неделята
с тишината зад плътните щори.
Да съм права – не ми е в законите,
от величие болно не страдам.
Разговарям понякога с котката,
и врабци на терасата храня.
Развенчах се с любови измислени
и приятел по сметка не искам.
Не играя живот на неискреност.
Затова в моя свят ми е чисто.
© Петя Павлова All rights reserved.
