4.10.2024 г., 13:32 ч.

Автопортрет с охлювче в тревата 

  Поезия
104 2 3

АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА

 

Охлювче в тревата ме полази,

топла есен то ми пожела,

дните ми да пъплят без омрази

и да ми поникнат две крила.

 

Пръстите ми то с рогца подуши.

Бог ли праща ми емотикон? –

как се поздравяват двама души

с поглед – от балконче на балкон.

 

Като теб – в панелните си дупки,

крием се цял ден един от друг.

Крехки са и нашите черупки –

стиснеш ли ги, кротко казват: – Пук!

 

Охлювче, и аз не съм Светия! –

и си питам бялата брада

що си правим кал и мръсотия,

и си мрем – без сребърна следа?

 

Цял живот мечтаех да съм птичък,

литнал из дъбрави със цветя.

Охлювче, светът е тъй добричък! –

нищо, че не мога да летя.

 

Сигурно съм много смешно старче,

тръгнало след своите слънца.

Но си имам охлюв за другарче! –

пратеник на Бога с две рогца.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??