Автопортрет с охлювче в тревата
АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА
Охлювче в тревата ме полази,
топла есен то ми пожела,
дните ми да пъплят без омрази
и да ми поникнат две крила.
Пръстите ми то с рогца подуши.
Бог ли праща ми емотикон? –
как се поздравяват двама души
с поглед – от балконче на балкон.
Като теб – в панелните си дупки,
крием се цял ден един от друг.
Крехки са и нашите черупки –
стиснеш ли ги, кротко казват: – Пук!
Охлювче, и аз не съм Светия! –
и си питам бялата брада
що си правим кал и мръсотия,
и си мрем – без сребърна следа?
Цял живот мечтаех да съм птичък,
литнал из дъбрави със цветя.
Охлювче, светът е тъй добричък! –
нищо, че не мога да летя.
Сигурно съм много смешно старче,
тръгнало след своите слънца.
Но си имам охлюв за другарче! –
пратеник на Бога с две рогца.
© Валери Станков All rights reserved.
