Емрих (Емрих)
16 66
20.12.2017 г., 0:54 ч.

Аз и държавата 

  Поезия » Гражданска
1837 12 15

Поиска си от мен. И пак. И пак.   

Изобщо не можах да ѝ откажа.

Стърчеше под полата мъжки крак –

космат и як. И много, много страшен.

 

Поведе ме напред (?) в опасен танц.

Какъв ти танц – направо мъртва хватка.

Да се измъкнеш, друже, няма шанс –

бе все едно да плуваш пред  косатка.

 

Притисна ме към мощния си бюст

и някак си напомни ми за мама.

Обаче щом я зърнах дибидюс,

разбрах, че силикон бе. Мляко няма.

 

Лицето... сякаш набеден хирург

се беше упражнявал шев и кройка.

Тя плямпаше за рози и Амур,

но всъщност бях за нея само бройка.

 

И не веднъж в незнаен нощен час

изискваше от мене секс-рокади.

Пристигаше в костюм на дядо Мраз,

но ни един подарък не ми даде...

 

***

 

Когато бях затънал до врата,

извиках: Помогни ми, о, държава!...

Тя кривна най-презрително уста

и каза: Сори, пич! Не те познавам...

© Емрих Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Държавата подаръци не прави. По-скоро би изнасилила някого, отколкото да го защити. Финалното отсвирване е по библейски, като в Матей 25:11–12.
    Актуално е и сега, когато се очакват ротации, рокади, смяна на шапки, кукли, парцалки, брак по сметка или разтрогване на годежа.
  • Да, когато ни трябва, никва е нема :0))
    Поздравявам те.
  • !!!!
  • Имаш изграден стил на писане, който изглежда лек като дишането! Сатирата предизвиква след усмивките и болка, но тя трябва да има лечителен ефект. Талантът ти е огромен! Бих искала да имам стихосбирка от теб!
  • Аз оценявам техниката и стила - сатира. По повод на темата на стиха - сами сме си виновни - никой не ни е карал насила да се раждаме тук...
    Но тук вече отиваме към гротеска, а не сатира...
    ...Животът е прекалено кратък, за да се взема прекалено насериозно, ама ти си го знаеш . Поздрави
  • Не го оценявам като произведение (и няма как!), но като сатира за загубената ни държава (т.е. за хората, които са се взели много насериозно, че са основни играчи, а са мижитурки) - да!
  • Супер!
  • Страховито! Вземам си го в "Любими"
  • "Какъв ти танц – направо мъртва хватка."
    Актуално и тъжно-смешно!
  • Представих си го 😂😂😂
    Макар, че от друга страна си е за плач.
    Прекрасно написано.
  • Браво, Емрих! Страхотно е!
  • Добро наказание за мъжете,които "не могат да откажат"!Някога това бе ролята на жените,но явно са си разменили местата вече....Ех,да беше такава силна "държавата"!!...За всичко!Пак много добър стих,Емрих,пиши,пиши!
  • Възхитително! Как успяваш?!
  • Поздравления за майсторството!
  • Чудесен образ на жена-похитителка.
    Само заглавието насочва към държавата и придава алегоричен характер на този образ.
    Замислящо...
Предложения
: ??:??