Аз и държавата
Поиска си от мен. И пак. И пак.
Изобщо не можах да ѝ откажа.
Стърчеше под полата мъжки крак –
космат и як. И много, много страшен.
Поведе ме напред (?) в опасен танц.
Какъв ти танц – направо мъртва хватка.
Да се измъкнеш, друже, няма шанс –
бе все едно да плуваш пред косатка.
Притисна ме към мощния си бюст
и някак си напомни ми за мама.
Обаче щом я зърнах дибидюс,
разбрах, че силикон бе. Мляко няма.
Лицето... сякаш набеден хирург
се беше упражнявал шев и кройка.
Тя плямпаше за рози и Амур,
но всъщност бях за нея само бройка.
И не веднъж в незнаен нощен час
изискваше от мене секс-рокади.
Пристигаше в костюм на дядо Мраз,
но ни един подарък не ми даде...
***
Когато бях затънал до врата,
извиках: Помогни ми, о, държава!...
Тя кривна най-презрително уста
и каза: Сори, пич! Не те познавам...
© Емрих All rights reserved.
. Поздрави