28.03.2015 г., 7:26

Аз и Историята

531 0 4

 

 

Аз и Историята

                            

                             Историята: Кой си ти?...

                             Аз: Българин!...

                             Историята: От къде си?...

                             Аз: Вече не знам!...

                             Историята: На колко си години?...

                             Аз: Вече не помня!...

 

В безкрайно ехо екнат Вековете,

а чувам все познати гласове...

... Навярно на дедите гласовете

пътували до мене векове!...

 

На жилав род в мен коренът се крие,

(една ли Буря зла над него сви!),

но сила от Земята си той пие

и нищо ничком него не преви...

 

Предания, легенди, обичаи

със приказно- реални светове

ще сторяг чудото да се познаят-

от векове делени синове...

 

На паметта им пламъкът разпален

с игриви сенки весел ще трепти...

И с толкова искри, че днес едва ли,

небето да е с повече звезди!...

 

Понеже още тлеят и искрите

от не един раздухван тук Пожар,

танцуват ритуално, Дъщерите

на моята Земя, по жива жар!...

 

А който се от огън не страхува

не може той и роб да бъде плах:

и нека за това да се танцува

из таз Земя, по Огънят без страх!...

 

... подобно ехо екнат вековете,

отекват все познати гласове-

и знам, че на Предците с гласовете,

и: Идващото време ме зове...

 

Преминали по пътища съдбовни

Духът им, оцелял в триумф и в стрес,

с предания: подкупващо-чутовни

с магията си грабва ме и днес...

 

Едно от тях най- много аз обичам,

най- българско от всичките е то

и сам със гордост винаги изричам,

че българско е мойто потекло...

 

... Когато враг коварно-зъл нападне

момите ни на лазарско хоро,

без милост с меч главата да му грабнем,

а черепът му обкован в сребро

 

със вино да напълним и тогава

в заветен час на диво пиршество:

наздравица за българската слава

да вдигнем и за вечно Тържество!...*

 

Коста Качев

                                                              

*легендата гласи, че цар Крум-Страшни

Заповядал да обковат в сребро черепа на

византийския император Никифор Фока и

от него пили вино на тържеството по случай

победата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно въздействащ стих, който докосва всяко българско сърце!
    Прекрасен патриотичен стих, сътворен със завидно поетично майсторство!
    Възхитена съм! Поздрави и от мен!
  • Прекрасна патриотична творба.Колкото повече такава поезия по-добре!
    Да пребъде България през вековете!
    Поклон, майко свята!
    Поздравление и аплодисменти за автора!
    Ведър ден!
  • Прекланям се!
  • Който прочете, ще се усети горд, че е българин - където и да се намира.
    Аплодисменти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...