4.11.2010 г., 22:50

Аз искам...

3.1K 0 26

 

 

Аз искам...

 

 

 

Аз искам да ти подаря зората,
когато се разпуква като цвят.
И първите лъчи, прогонили тъмата,
да блеснат в твоята коса.

Аз искам да ти подаря и залеза,
когато тъжно тръгва си денят
и хоризонтът в алено догаря.
(А после да те срещна във съня.)

Аз искам да ти подаря небето -
със слънцето, звездите и луната.
Под него да разцъфнеш като цвете,
поливано от обичта ми. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...