Аз искам...
Аз искам да ти подаря зората,
когато се разпуква като цвят.
И първите лъчи, прогонили тъмата,
да блеснат в твоята коса.
Аз искам да ти подаря и залеза,
когато тъжно тръгва си денят
и хоризонтът в алено догаря.
(А после да те срещна във съня.)
Аз искам да ти подаря небето -
със слънцето, звездите и луната.
Под него да разцъфнеш като цвете,
поливано от обичта ми.
© Сашо Маринов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
