Аз искам да се случи всичко днес!
На прага сме на Новата година,
а Старата не беше най-добра.
Все казвахме, че всичко ще отмине,
че някога ще дойде пролетта.
Във чакане дойдоха лято, есен
и някак нищо не се промени.
Животът ни не беше никак лесен.
Все чакахме да дойдат други дни.
В полунадежди времето си мина,
изчезна, изпари се като сън…
На прага сме на Новата година
и вече чуваме камбанен звън.
Остана ли надежда, аз не зная,
остана ли ни вяра, топлина?
Днес чудя се какво да пожелая
за новата. Да бъде по-добра...
Дали ще бъде? Или пак ще плачем
във къщи тихо, пак ще сме сами…
Една надежда нищичко не значи,
когато в безнадеждност я проспим.
Но аз не искам повече да не чакам
от следващите хубавата вест,
че някъде ме търси още някой...
Аз искам да се случи всичко днес!
Таня Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
