Аз искам да се случи всичко днес!
На прага сме на Новата година,
а Старата не беше най-добра.
Все казвахме, че всичко ще отмине,
че някога ще дойде пролетта.
Във чакане дойдоха лято, есен
и някак нищо не се промени.
Животът ни не беше никак лесен.
Все чакахме да дойдат други дни.
В полунадежди времето си мина,
изчезна, изпари се като сън…
На прага сме на Новата година
и вече чуваме камбанен звън.
Остана ли надежда, аз не зная,
остана ли ни вяра, топлина?
Днес чудя се какво да пожелая
за новата. Да бъде по-добра...
Дали ще бъде? Или пак ще плачем
във къщи тихо, пак ще сме сами…
Една надежда нищичко не значи,
когато в безнадеждност я проспим.
Но аз не искам повече да не чакам
от следващите хубавата вест,
че някъде ме търси още някой...
Аз искам да се случи всичко днес!
Таня Симеонова
© Таня Симеонова All rights reserved.
