Обитавам приказния си подводен свят,
където властват красотата и благородството.
Предпочитам да гледам света през розови очила и с реалния не търся сходството.
Да се наслаждавам на абсурдните розови миражи и да градя пясъчни кули,
изхвърлен от талвега на живота,
съм склонен още по-пълно да се вживея
в своите химери, където никой не хули.
Да удавя мъката от неуспеха още
по-надълбоко в безплодните си илюзии
и да оставя меланхолията да ме нахлузи.
Вместо да изплувам от страшните
води на безнадеждността, ...