11.05.2009 г., 17:16

Аз по пътечката си все вървя самичка!

911 0 9
Защо приятелите ми ме все предават?
Старая се да им угодя във всичко.
Балсам да съм за гнойните им рани.
За тях животът си бих дала даже,
а те всегда главата ми замерят с камъни!

... Защо приятелите ми ме все предават?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е било винаги!
    "Та кой във гроба си не е отнесъл
    ритник за спомен от добър приятел!"
    Може би не трябва да се стараеш да им угодиш във всичко! Уважавай себе си, за да те уважават!
    Само думичката "гнойните им рани" може би да се замени с нещо друго, например с "тежките им рани" - за да не изглеждат толкова зловещо.
  • Пази ни, Господи, от приятелите,
    а от враговете и сами можем...!
    Това е древна поговорка, която е актуална и днес!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Боли от "приятелската" измяна.Прегръщам те!
  • Ехх, и аз тия дни се питах точно това!
    Като за мене да си го писала(благодаря ти), но се сетих, че все пак съм открил този, който няма да ме предаде!Знам и съм уверен, че и ти го имаш ... просто трябва да го познаеш сред тълпата!
    Поздрав, Ники!
  • Такава е човешката същност за съжаление...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...