Аз ще си остана все така
Измина може би почти година
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням
далеч в полята вие само вятър.
Намръзна ми, не студ - театъра.
Hамръзна да не бъда прям.
В късен час пиша, в ранен ти чети,
не ми носи ти нищо, с тебе красотата
ръка в ръка ще дойде с тъмнината,
последно да ме повали.
О, мила, първа капка от роса,
не казвай, че съм сбъркал - аз го зная,
наивника в мен доведе края.
И не успявам да го понеса.
И все по-сам оставам ден след ден,
по-гъста, тежка е край мен мъглата,
с пипалата си обвива ми душата
Затваря мен дълбоко вътре в мен.
Страхливи, от студената ръка
и допира безжизнен други бягат
протягат се, но не досягат
Аз ще си остана все така...
По любимото ми стихотворение “Аз искам да те помня все така...” на Димчо Дебелянов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Аянски Всички права запазени