May 17, 2019, 12:14 PM  

Аз ще си остана все така

  Poetry » Love, Other
1.5K 1 1

Измина може би почти година
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням
далеч в полята вие само вятър.
Намръзна ми, не студ - театъра.
Hамръзна да не бъда прям.

 

В късен час пиша, в ранен ти чети,
не ми носи ти нищо, с тебе красотата
ръка в ръка ще дойде с тъмнината,
последно да ме повали.
О, мила, първа капка от роса,
не казвай, че съм сбъркал - аз го зная,
наивника в мен доведе края.
И не успявам да го понеса.

 

И все по-сам оставам ден след ден,
по-гъста, тежка е край мен мъглата,
с пипалата си обвива ми душата
Затваря мен дълбоко вътре в мен.
Страхливи, от студената ръка
и допира безжизнен други бягат
протягат се, но не досягат
Аз ще си остана все така...

 

 

По любимото ми стихотворение “Аз искам да те помня все така...” на Димчо Дебелянов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...