6.07.2021 г., 23:29

Аз съм...

530 3 4

Аз съм във всичко, което пиша;

във всяко нещо, което диша;

аз съм във всяка астрална ниша;

 

Аз съм навсякъде;

там, където никога не съм била;

 

аз съм в ручеите бистри;

аз съм в уханната трева;

аз съм във звездните поля,

ширещи се по земите на Дарнас;

тъпани, зовят моето име из горите на Ексолиас.

 

Аз съм във вятъра, който с косите твои си играе;

във плодородната земя;

аз съм във пръстта, която докосваш;

във всяка песъчинка по брега на Вексолия.

 

Аз съм във звънът на пеещите камбани;

 

във студената планинска вода;

аз съм във всяка една звезда;

във недостижимата синева;

 

аз съм във всяка птица; риба;

вълк и сърна;

аз съм всичко на тази Земя.

 

 

Аз съм тишина;

във всяка дума, мисъл, красота;

в шумът на танцуващи листа;

аз съм във всички земни и неземни места;

 

 

Аз съм Живота.

Аз съм Природа.

Аз съм във всички живи и неживи неща.

 

Аз съм споменът, който нарича се 'сега'.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....