20.12.2023 г., 11:58

Аз съм

399 4 4

Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.

 

Аз съм ти нетрайното глухарче,
по небето стихове изписало.
потърси го. Сред звездите смисъла.
Ако делникът ти сив нагарча.


Аз съм ти щурецът малко тъжен
и врабчето – щурото и весело.
Кой ли вятър мене тук донесъл е?
Себе си ли, любовта ли лъжем?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...