6.02.2008 г., 16:31 ч.

Аз съм... 

  Поезия » Друга
1105 0 22
 

 

 

Скитница съм и пилея се със вятъра,

просмукал се във мокрите ми белези.

Отглеждам се номадно, пряко вярата,

че утре слепешком ще се намеря...

 

Загадка съм, неосъзнато предвидима,

в лабиринтени посоки се прераждам...

Като вина в гръдта засядам, непростима,

в безсълзие изплакана... по изгрев.

 

Болезнена съм и камшичено накъсвам

отломките, вклинени във плътта ми...

На кръст се приковавам и възкръсвам

от саждите, ръждиви в пепелта ми...

 

Вглъбена съм, по-тиха от причастие,

венозно вливам се в свещено вино...

Обувам страхове със многозначие

и пласт по пласт изрязвам всичко мнимо.

 

И непозната съм за немите си погледи,

по-виждащи в отвъдното, при залез...

В мъгливото проглеждам, без да помня

греха ми, станал само... огледален...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??