Аз съм...
Скитница съм и пилея се със вятъра,
просмукал се във мокрите ми белези.
Отглеждам се номадно, пряко вярата,
че утре слепешком ще се намеря...
Загадка съм, неосъзнато предвидима,
в лабиринтени посоки се прераждам...
Като вина в гръдта засядам, непростима,
в безсълзие изплакана... по изгрев.
Болезнена съм и камшичено накъсвам
отломките, вклинени във плътта ми...
На кръст се приковавам и възкръсвам
от саждите, ръждиви в пепелта ми...
Вглъбена съм, по-тиха от причастие,
венозно вливам се в свещено вино...
Обувам страхове със многозначие
и пласт по пласт изрязвам всичко мнимо.
И непозната съм за немите си погледи,
по-виждащи в отвъдното, при залез...
В мъгливото проглеждам, без да помня
греха ми, станал само... огледален...
© Деси Инджева All rights reserved.
