От тук измъкване нямаше,
той е заточен в безкрая,
душата му сякаш се давеше -
в последните капчици вяра...
Недъгав беше от малък,
куцаше с десния крак,
крадеше от кучета залък -
скитащ, бездомен, сирак...
Живееше в подлези черни,
в хаоса намираше ред,
сричаше думи неверни,
мислейки: ''Аз съм поет!''
© Никола Борисов Всички права запазени