От тук измъкване нямаше,
той е заточен в безкрая,
душата му сякаш се давеше -
в последните капчици вяра...
Недъгав беше от малък,
куцаше с десния крак,
крадеше от кучета залък -
скитащ, бездомен, сирак...
Живееше в подлези черни,
в хаоса намираше ред,
сричаше думи неверни,
мислейки: ''Аз съм поет!''
© Никола Борисов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
