От тук измъкване нямаше,
той е заточен в безкрая,
душата му сякаш се давеше -
в последните капчици вяра...
Недъгав беше от малък,
куцаше с десния крак,
крадеше от кучета залък -
скитащ, бездомен, сирак...
Живееше в подлези черни,
в хаоса намираше ред,
сричаше думи неверни,
мислейки: ''Аз съм поет!''
© Никола Борисов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
