Аз съм пясъкът...

11.07.2011 г., 9:24 ч.

Поезия » Друга

739 0 4

Днес и думите остро ми бягат...

Те без друго са пяна в морето.

Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,

изпарявам ги право в небето...

Там е мрак. Вътре черни проклятия

в мараня опикават морала,

а молитви висят на разпятия.

Тъмнината се чувства тъй цяла...

Но картината не е такава...

И лъжовна е нейната цялост.

Тя е семе, което не става...

Тя е оргия в липса на зрялост...

Две светкавици чакат готови

да разцепят главата на мрака,

а пък в мене водата се рови.

Аз съм пясъкът, нищо не чакам...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bojenski (Иван Иванов)

2011-08-13T00:10:06+03:00

Прекрасно, силно, мъдро и зряло!
hagi (Боряна)

2011-07-12T17:34:00+03:00

Уникално красиво!!!!
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-11T17:05:20+03:00

"Две светкавици чакат готови да разцепят главата на мрака"! Поразително!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-07-11T13:46:55+03:00

Аплодисменти!Хубав стих!Но пясъкът ще дочака солената прегръдка на морска вълна, в която любовта ще отрони най- силната въздишка.