Аз съм пясъкът...
Днес и думите остро ми бягат...
Те без друго са пяна в морето.
Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,
изпарявам ги право в небето...
Там е мрак. Вътре черни проклятия
в мараня опикават морала,
а молитви висят на разпятия.
Тъмнината се чувства тъй цяла...
Но картината не е такава...
И лъжовна е нейната цялост.
Тя е семе, което не става...
Тя е оргия в липса на зрялост...
Две светкавици чакат готови
да разцепят главата на мрака,
а пък в мене водата се рови.
Аз съм пясъкът, нищо не чакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
