Jul 11, 2011, 9:24 AM

Аз съм пясъкът...

  Poetry » Other
1K 0 4

Днес и думите остро ми бягат...

Те без друго са пяна в морето.

Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,

изпарявам ги право в небето...

Там е мрак. Вътре черни проклятия

в мараня опикават морала,

а молитви висят на разпятия.

Тъмнината се чувства тъй цяла...

Но картината не е такава...

И лъжовна е нейната цялост.

Тя е семе, което не става...

Тя е оргия в липса на зрялост...

Две светкавици чакат готови

да разцепят главата на мрака,

а пък в мене водата се рови.

Аз съм пясъкът, нищо не чакам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно, силно, мъдро и зряло!
  • Уникално красиво!!!!
  • "Две светкавици чакат готови да разцепят главата на мрака"! Поразително!
  • Аплодисменти!Хубав стих!Но пясъкът ще дочака солената прегръдка на морска вълна, в която любовта ще отрони най- силната въздишка.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...