25.08.2024 г., 2:41  

Аз съм тази, която...

782 1 5

Аз съм тази, която се учи

да преживява цялостта си –

докато се разпада на парчета.

 

Аз съм тази, която се учи

да присъства —

в желанието си да избяга.

 

Аз съм тази, която се учи

да се свързва –

с откъсването от всичко.

 

Аз съм тази, която се учи

да проявява емпатия —

към апатията.

 

Аз съм тази, която се учи

да намира сила —

в слабостта си.

 

Аз съм тази, която се учи

да бъде автентично —

прозаична.

 

Аз съм тази, която се учи

да вижда свободата —

в ограниченията. 

 

Аз съм тази, която се учи

да притихва —

в шума и хаоса на случващото се.

 

Аз съм тази, която се учи

да бъде майка —

на детето в себе си.

 

Аз съм тази, която се учи

да приема —

неприемливото.

 

Аз съм тази, която се учи

да дава пространство —

на това,за което няма място.

 

Аз съм тази, която се учи

да се смирява —

със страховете и трудностите.

 

Аз съм тази, която се учи

да осветява —

тъмнината.

 

Аз съм тази, която се учи

да превръща дуалност та —

в единство.

 

Аз съм тази, която се учи

да бъде дивата жена —

в питомния свят.

 

Тина Рай

юни 2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...