Аз съм тук, във очи - вдъхновение.
Нежни устни докосват дланта ми.
Трепет южен със юлско вълнение
дипли щрихи със звън от съня ми.
Тук, където сърцето ми вдишва
синевата от слънчеви пръсти,
а издишва любов в светлината
на задъхани, цветни въздишки.
Така вятърът топъл танцува
над разрошени сънни тополи.
Светло утро в очите ми плува
със съня ми на бели гондоли.
Позлатени, житата разнасят
песента на сърцето ми звънка
и със сълзи от радост разплитат
на деня сърцевидната нишка.
Бели птици завесите вдигат
със криле, от лъчите зорнеещи,
а клавирното, слънчево утро
ме издига над хълмове димни.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Да си жива и здрава чаровнице.
Да ни радваш все тъй със куплети,
във които живее любов.