Аз търся любовта ти и в отвъда
Махнете се от гроба, господине!
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа.
Разгледай я, разгледай я добре...
Ликът и татуиран щом покажа,
ще сбръчкам в ужас твоето лице.
Не я докосвай! Тя е моя само.
Жена загадка, истински циклон...
О, скъпа, тоз живот е драма...
Открих най-сетне вечния ти дом.
При теб навеки искам да остана.
Аз имам цел, любима. Вече знам,
че липсата ти в мен е вечна рана.
Дори в земята обич ще ти дам.
Аз искам любовта ти и в отвъда.
Най-сетне те намерих, Ангел мой.
До края на живота тук ще бъда!
За мен, без тебе, няма смисъл той...
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа.
Разгледай я, разгледай я добре...
Ликът и татуиран щом покажа,
ще сбръчкам в ужас твоето лице.
Не я докосвай! Тя е моя само.
Жена загадка, истински циклон...
О, скъпа, тоз живот е драма...
Открих най-сетне вечния ти дом.
При теб навеки искам да остана.
Аз имам цел, любима. Вече знам,
че липсата ти в мен е вечна рана.
Дори в земята обич ще ти дам.
Аз искам любовта ти и в отвъда.
Най-сетне те намерих, Ангел мой.
До края на живота тук ще бъда!
За мен, без тебе, няма смисъл той...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
