Аз търся любовта ти и в отвъда
Махнете се от гроба, господине!
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа.
Разгледай я, разгледай я добре...
Ликът и татуиран щом покажа,
ще сбръчкам в ужас твоето лице.
Не я докосвай! Тя е моя само.
Жена загадка, истински циклон...
О, скъпа, тоз живот е драма...
Открих най-сетне вечния ти дом.
При теб навеки искам да остана.
Аз имам цел, любима. Вече знам,
че липсата ти в мен е вечна рана.
Дори в земята обич ще ти дам.
Аз искам любовта ти и в отвъда.
Най-сетне те намерих, Ангел мой.
До края на живота тук ще бъда!
За мен, без тебе, няма смисъл той...
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа.
Разгледай я, разгледай я добре...
Ликът и татуиран щом покажа,
ще сбръчкам в ужас твоето лице.
Не я докосвай! Тя е моя само.
Жена загадка, истински циклон...
О, скъпа, тоз живот е драма...
Открих най-сетне вечния ти дом.
При теб навеки искам да остана.
Аз имам цел, любима. Вече знам,
че липсата ти в мен е вечна рана.
Дори в земята обич ще ти дам.
Аз искам любовта ти и в отвъда.
Най-сетне те намерих, Ангел мой.
До края на живота тук ще бъда!
За мен, без тебе, няма смисъл той...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
