1.11.2011 г., 10:50

Аз знам - ще дойде моят Президент

858 1 8

Аз  знам- ще дойде моят Президент

Аз знам - ще дойде моят Президент
с искрящи огнени зеници
и не от мафия и не - агент,
а с вот на милиони мъченици!

Ще дойде този чакан ден,
ще се  събуди обществото,
ще ревне като звяр ранен
и ще потърси сметка за теглото.

Аз знам - ще дойде моят Президент
и чист ще седне във креслото.
Народът няма да му бъде опонент,
а политиката му ще е за човека и доброто.

Не може вечно да се мами и краде!
...то май че  вече нищо не остана...
Живеят хората във други светове
и ненавиждат подлост и измама.

30.10.2011


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Изкренни"?
  • Изкренни и сърдечни благодарности към коментиралите ме !
    За мен е радост да общувам с вас чрез сайта на Откровения!
    За съжаление доста рядко влизам, поради многото ми натоварено ежедневие. Благодаря ви от сърце за коментарите!
    С много обич към вас Лидия!
  • Ха, президент картинка! И това "Ще".
  • То ако в Президента е ключа,нямаме проблем.В лаборатория ще си го създадем,ако трябва.Поздравления за оптимизма!
  • С твоята вяра, Лидия отново се опитахме да дадем "зелена улица"
    на Президент "Не от мафия и не - агент", на който "политиката му ще е за човека и доброто", защото не искаме децата и внуците ни да живеят в свят пълен с "подлост и измама". Не искаме да бъдем вечните гурбетчии прокудени от "тъжната свобода",на която "се радваме" вече толкова години.
    Интересна ми беше разходката в твоята "поетична къща".
    Открих, че имаме някои стихотворения с еднакви заглавия, които с любопитство прочетох. Поздравявам те за тях! Допадат ми темите на творбите ти. С удоволствие ще се отбивам при теб и друг път.
    Желая ти усмихната есен, мила Лидия! Сърдечно!


Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...