biser (Бисер Бойчев) 10 януари 2019 г., 13:24 ч.

*** 

43 0 1

Вечерта влезе гратис  и седна на края.

Уморена от пътя и странно красива наглед.

Този филм не веднъж сме го гледали, зная

много често сами с вечерта

на последния ред.

 

После тръгваме , тя не е винаги ясна,

а когато е тъмно не е лесно да си отпред.

Щом останеш встрани от пътеката тясна,

ослепели от ярост, крещят

зверовете отвред.

 

А всичко е толкова истина

Пролет след зима разлистена

Валят от небето звезди.

и ние си пожелаваме,

пътуваме после оставяме

от радост и мъка сълзи.

 

Още малко пожар ще запали зората.

Да избухне в копнеж  този ден и пореден и нов.

Плахо някак си ще ти загъна ръката…

Любовта побеждава.

Нали затова е любов.

 

И всичко е толкова истина

Пролет след зима разлистена

Валят от небето звезди

А ние си пожелаваме,

Пътуваме после оставаме

И утре щом стане преди.

 

 

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.