Вечерта влезе гратис  и седна на края.

Уморена от пътя и странно красива наглед.

Този филм не веднъж сме го гледали, зная

много често сами с вечерта

на последния ред.

После тръгваме , тя не е винаги ясна,

а когато е тъмно не е лесно да си отпред.

Щом останеш встрани от пътеката тясна,

ослепели от ярост, крещят

зверовете отвред.

А всичко е толкова истина

Пролет след зима разлистена

Валят от небето звезди.

и ние си пожелаваме,

пътуваме после оставяме

от радост и мъка сълзи.

Още малко пожар ще запали зората.

Да избухне в копнеж  този ден и пореден и нов.

Плахо някак си ще ти загъна ръката…

Любовта побеждава.

Нали затова е любов.

И всичко е толкова истина

Пролет след зима разлистена

Валят от небето звезди

А ние си пожелаваме,

Пътуваме после оставаме

И утре щом стане преди.