***
Вечерта влезе гратис и седна на края.
Уморена от пътя и странно красива наглед.
Този филм не веднъж сме го гледали, зная
много често сами с вечерта
на последния ред.
После тръгваме , тя не е винаги ясна,
а когато е тъмно не е лесно да си отпред.
Щом останеш встрани от пътеката тясна,
ослепели от ярост, крещят
зверовете отвред.
А всичко е толкова истина
Пролет след зима разлистена
Валят от небето звезди.
и ние си пожелаваме,
пътуваме после оставяме
от радост и мъка сълзи.
Още малко пожар ще запали зората.
Да избухне в копнеж този ден и пореден и нов.
Плахо някак си ще ти загъна ръката…
Любовта побеждава.
Нали затова е любов.
И всичко е толкова истина
Пролет след зима разлистена
Валят от небето звезди
А ние си пожелаваме,
Пътуваме после оставаме
И утре щом стане преди.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
