Аз си имам внуче,
внуче, че и куче.
Уж са "веселушки",
но като вихрушки.
Палето е Шарко,
момъкът пък Марко.
двама беладжии,
същи кавгаджии.
Шарко днес потайно.
никак не случайно,
бе маркирал славно
всички ъгли, явно.
Също тъй, в антрето,
палето напето
си заръфа сладко
чехлите на батко.
Щом го зърна Марко,
погна самохвалко
с чехъла прояден
и със вик снаряден.
Ех, че олелия!
Пълна патардия!
Внуче гони куче...
Кой ли ще сполучи?
"Спрете се и двама,
че като ви хвана!..." -
Викнах и тогава
секна таз` гълчава.
© Таня Мезева Всички права запазени