24.02.2008 г., 19:39 ч.

Бабини Видини кули 

  Поезия » Друга
1276 0 3
Изкачвам се във кулата.
Връщам се във времето,
когато тук на Дунава
поили са конете си.

Когато са отсичали
ръцете на измамници,
когато за идеята
умирали въстаници.

Искам да остана тук,
не в някакво "съвремие".
Но чалга ме изтръгва
от моето безвремие.

Остава ми умението -
проклятие или вълшебство -
да прекосявам времето -
като че мое детство!

© Цветелина Савкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Настръхнах от това което внушава творбата ти, Цвети.
    Дано повече от нас запазят това умение за прекосяване на времето.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Със силен стих идваш, Цвети!
    Поздравления и добре дошла!
    Желая ти успех!
  • Много ми подейства. Аз съм маниак на тема история и всичко, което ме връща назад, за мен е от значение. Не съм критик, за да успея да рецензирам твоята творба, но мисля, че с мъничко "пипване" би могла да стане невероятна. Мен лично ме докосна и ти благодаря за това. Поздрави!
Предложения
: ??:??