Бабини Видини кули
Изкачвам се във кулата.
Връщам се във времето,
когато тук на Дунава
поили са конете си.
Когато са отсичали
ръцете на измамници,
когато за идеята
умирали въстаници.
Искам да остана тук,
не в някакво "съвремие".
Но чалга ме изтръгва
от моето безвремие.
Остава ми умението -
проклятие или вълшебство -
да прекосявам времето -
като че мое детство!
Връщам се във времето,
когато тук на Дунава
поили са конете си.
Когато са отсичали
ръцете на измамници,
когато за идеята
умирали въстаници.
Искам да остана тук,
не в някакво "съвремие".
Но чалга ме изтръгва
от моето безвремие.
Остава ми умението -
проклятие или вълшебство -
да прекосявам времето -
като че мое детство!
© Цветелина Савкова All rights reserved.
