13.03.2022 г., 17:44

Байрак срещу черпак

702 4 10

 

           "Черпакът винаги ще стои

             по-високо от байрака!"

 

                Дочут уличен разговор

 

Включвам се непрограмирано

в разговор чужд и страничен,

с гордост – от думи минирана,

с речитатив – вулканичен:

 

Щом сте с черпака приятели

и ви командва стомахът,

този народ без гадатели

вижда, че сте му заплаха.

 

"Нещо в устата ще сложа ли?" –

питат се с празна лъжица

бедните хора. Велможите

с двата черпака в редица

 

първи без срам на софрата ти,

тъжни народе, налазват.

Те не познават тъгата ти,

само лъжи ти разказват.

 

Все по-високо черпаците

с гордост безбожници вдигат.

Ние ще вдигнем байраците

и ще извикаме: Стига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти не само съхраняваш в съзнанието си знакови мисли, а и раждаш такива, Роси! Възхищавам ти се!🌹
  • Има една мисъл, Мари, "Хората, които са гладни и без работа, са материал, от който се правят диктатури."
  • Мили момичета, вашите коментари са ми ценни и ги приемам с благодарност! Закичихте ме с усмивка, Мини и Ели!💕
  • Да кажем - Стига! Много ми хареса! Специални поздрави, Мария!
  • Каква е тази наша действителност, освен за ядене, за нищо друго не мислим, а толкова гладуват по света, стихът ти удря, като камшик, Мария, благодаря, че ми достави удоволствие!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...