Емрих (Емрих)
16 66
27.08.2019 г., 12:37 ч.

Балада за една скала 

  Поезия » Друга
850 7 9

Помня, имах любима скалá –

под градчето, в рибарския залив,

там се виеха морски стъбла,

като приказни цветни воали,

 

приласкани от юлския бриз

там се спираха гларуси мъдри

и усещах под синята вис

как животът пулсира отвътре,

 

как прежурят хиляда слънца

под момчешките клепки солени

и морето с хиляда сърца

тласка огън из моите вени…

 

Там седях, там живях с часове

и за друго не исках да зная,

там, при чудното синьо море

се научих да сричам безкрая,

 

сякаш Бог още в древна зора

бе разбрал за какво ще копнея

и бе казал „Да бъде скала!

И да бъде момче върху нея!”

 

***

 

Аз завърнах се в родния град

след години насам и нататък –

скучноват, уморен непознат –

и потърсих отново скалата,

 

но уви – там, на морския бряг,

се издигаше лъскава сграда

и засенчваха белия свят

колосални бетонни аркади,

 

отвисоко се взираха в мен

осемнайсет луксозни етажа,

бе прозрачен басейнът зелен

и от истински мрамор – паважа,

 

а на входа – пет златни звезди

и шпалир знамена чуждестранни…

В този миг – нека Бог ми прости –

пожелах си да мине цунами.

© Емрих Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, много ми хареса!
  • " Като приказни цветни воали" се вият живописните ти думи на художник, след които картината, която рисуваш, оживява, Емрих! Мястото, където си се научил да сричаш "безкрая" става магнетично за всеки човек и добре разбирам болката ти. Съпричастна съм на тази тревога!😍
    Сайтът има нужда от поезията ти, публикувай и ни радвай по-често!
    Може ли?
  • Хубаво, живописно стихотворение!
  • Хареса ми. Изпитвала съм го това чувство с променените след години места, свързани с детството. Сакаш са ограбили нещо от теб, а ти дори не си разбрал, кога е станало...
  • Почувствах и аз.
  • Трогателно и истинското! Напълно разбирам поводът за написване на творбата...
    Спомням си как преди години Южният плаж на Поморие беше само пясък и красиви хълмове от пясък, сега са 5 звездни хотели, платени чадъри и шезлонги...Жалко, че природата изчезна...
  • Прекрасна творба! Поздрави, Емрих!
  • Еха! Много емоционално и реалистично обрисувано. Прекрасен стих!
  • Не пускаш често творби, но си заслужава чакането!
    Видях стихът направо визуално при прочита и също ми се прииска някоя ръка да събори стореното от човека, дъжда да отмие бетона, и скалата да си възвърне свободата...
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??