Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
8.07.2011 г., 22:36 ч.

Балконът 

  Поезия » Гражданска
2086 1 48

                                        Във утрото е сякаш нос,

                                        посърнал в сянката на клоните,

                                        циментов мълчалив въпрос

                                        в галерията на балконите.

 

                                        Той си говори всеки ден

                                        със гълъбите по перваза

                                        и нищо, че е стар и уморен,

                                        той слуша - те ще му разкажат

 

                                        как вятърът надува им крилете

                                        и облаци в очите им рисува,

                                        как цялата земя е цвете,

                                        което от любов празнува.

 

                                        Когато падне нощен хлад,

                                        в гирлянди от звезди ще свети;

                                        с два парапета по-крилат,

                                        ще литне сам над световете.

 

                                        И ще сънува, без нагласа,

                                        в дантели на лозница спяща,

                                        една вълшебна и добра тераса

                                        как дълго, страстно го прегръща.

 

                                       А утрото, дошло без време,

                                       ще бликне, отразено от стените,

                                       и от душата му, без жал, ще вземе

                                       надеждата, че някога ще литне.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??