Банално противоречие
Обичам, когато денят ми е свеж и прохладен.
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.
Обичам, когато небето е сребърно, чисто,
и плясък раздира душите на островен зов.
Обичам, когато копнежа е водещ към истина,
и семето никне в душите човешки – Любов.
Обичам да тичам по своите драми,
които ме канят на маса с кафе.
Любов полемична и вени надрани.
Надежда ли храниш, пияно момче?
Луната по царски издигна се горе.
Удари звездите с корава ръка.
Кове януари живота отровен.
Където попари, избухва мига.
В тунела ли свети искра от съвети?
Защото не виждам. Къде е деня?
Приела поети със скъсани дрехи,
старица затвори сюжета с ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
