Обичам, когато денят ми е свеж и прохладен.
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.
Обичам, когато небето е сребърно, чисто,
и плясък раздира душите на островен зов.
Обичам, когато копнежа е водещ към истина,
и семето никне в душите човешки – Любов.
Обичам да тичам по своите драми,
които ме канят на маса с кафе.
Любов полемична и вени надрани.
Надежда ли храниш, пияно момче? ...