Банално противоречие

1.01.2018 г., 1:50 ч.

Поезия » Гражданска, Друга

446 0 2

Обичам, когато денят ми е свеж и прохладен.
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.

Обичам, когато небето е сребърно, чисто,
и плясък раздира душите на островен зов.
Обичам, когато копнежа е водещ към истина,
и семето никне в душите човешки – Любов.

Обичам да тичам по своите драми,
които ме канят на маса с кафе.
Любов полемична и вени надрани.
Надежда ли храниш, пияно момче?

Луната по царски издигна се горе.
Удари звездите с корава ръка.
Кове януари живота отровен.
Където попари, избухва мига.

В тунела ли свети искра от съвети?
Защото не виждам. Къде е деня?
Приела поети със скъсани дрехи,
старица затвори сюжета с ръка.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

thedac (Димитър Драганов)

2018-01-01T17:17:38+02:00

Честита Нова година на всички! Бъдете живи, здрави и вдъхновени!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-01T08:42:39+02:00

Черно и бяло. Мечта и реалност! Майсторска творба. Браво! ЧНГ! Желая ти красивата реалност от първата половина на стиха. Може и да се срещнем там,...