5.03.2024 г., 8:00 ч.

Барутен мирис в детското креватче 

  Поезия » Гражданска
210 9 16

БАРУТЕН МИРИС В ДЕТСКОТО КРЕВАТЧЕ

Адресът на дома не се чете.
Блести станиолче в купчина руини.
И вятърът пищи като дете
в полята с противопехотни мини.

Аз нощем все сънувам знамена,
чии са те обаче, не ми казват.
Къде ли съм, дори това не знам –
дали в Украйна, Йемен или Газа?

Какво се случва, накъде вървим
и колко каузи имаме в живота?
Уж пътищата водеха към Рим,
а стигам до изконната Голгота –

където сме разпънати на кръст –
човечество от милиарди Юди,
смиряващо се под кубика пръст,
след който няма как да се събуди?
 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??