Барутен мирис в детското креватче
БАРУТЕН МИРИС В ДЕТСКОТО КРЕВАТЧЕ
Адресът на дома не се чете.
Блести станиолче в купчина руини.
И вятърът пищи като дете
в полята с противопехотни мини.
Аз нощем все сънувам знамена,
чии са те обаче, не ми казват.
Къде ли съм, дори това не знам –
дали в Украйна, Йемен или Газа?
Какво се случва, накъде вървим
и колко каузи имаме в живота?
Уж пътищата водеха към Рим,
а стигам до изконната Голгота –
където сме разпънати на кръст –
човечество от милиарди Юди,
смиряващо се под кубика пръст,
след който няма как да се събуди?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
