Барутен мирис в детското креватче
БАРУТЕН МИРИС В ДЕТСКОТО КРЕВАТЧЕ
Адресът на дома не се чете.
Блести станиолче в купчина руини.
И вятърът пищи като дете
в полята с противопехотни мини.
Аз нощем все сънувам знамена,
чии са те обаче, не ми казват.
Къде ли съм, дори това не знам –
дали в Украйна, Йемен или Газа?
Какво се случва, накъде вървим
и колко каузи имаме в живота?
Уж пътищата водеха към Рим,
а стигам до изконната Голгота –
където сме разпънати на кръст –
човечество от милиарди Юди,
смиряващо се под кубика пръст,
след който няма как да се събуди?
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бъди, Жоре
-
Браво!
-
Ясно и пределно точно казано!
Няма какво друго да добавя.
Поздравявам те. -
Стойчо...
-
No comment!🙏
-
Благодаря, Дани.
-
Еха... нямам думи, Валя! Стиха ти е еднакво въздействащ и силен като кадрите, на които сме свидетели от телевизионния екран...
-
Благодаря, Пале. Ужасена съм от всичко, което се случва, уж трябваше да сме по-мъдри и по-добри...
-
Не бих го написала по-добре! Въпросите на милиони
-
Дали ще доживеем, или не не знам, но всеки, каквото е сял, това ще пожъне!
-
Дали ще го доживеем, Жаки, аз все повече губя надежда.
-
Ще дойде време и ще се изсипе Божия гняв над всички тях!
-
Благодаря, Валюше.
-
Юри, умът ми не го побира, а това, което виждам като кадри - само разрушения.
-
Браво!
-
Днес сме на една вълна, Валя.Наистина, накъде вървим?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
