Барутен мирис в детското креватче
БАРУТЕН МИРИС В ДЕТСКОТО КРЕВАТЧЕ
Адресът на дома не се чете.
Блести станиолче в купчина руини.
И вятърът пищи като дете
в полята с противопехотни мини.
Аз нощем все сънувам знамена,
чии са те обаче, не ми казват.
Къде ли съм, дори това не знам –
дали в Украйна, Йемен или Газа?
Какво се случва, накъде вървим
и колко каузи имаме в живота?
Уж пътищата водеха към Рим,
а стигам до изконната Голгота –
където сме разпънати на кръст –
човечество от милиарди Юди,
смиряващо се под кубика пръст,
след който няма как да се събуди?
© Валентина Йотова All rights reserved.
