Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
11.08.2016 г., 19:47 ч.

Баща 

  Поезия » Философска
997 1 8

На двора посадих дръвчета

Лозите подредиха по две

Сега по тях щастливите връбчета

Се гушват от студени ветрове.

 

Това навярно е мотив да се разсмее

Отдавна те не раждат плодове

Защото по децата си копнея

Кой наесен сухите листа ще посмете?

 

Построих за тебе, сине, дом

Да се приютяваш в моите ръце

В тъжните сълзи на мама...

Разтърси ли се твоето сърце!?

 

Защо стоиш на прага а не влизаш

Ела да те прегърна, сине, и дома

Тъмен поглед в мен да впиваш

Смехът ти да прогони моята самота!

 

Бръчките по моето лице се разширяват

Напрягам си очите през деня

От утре само спомени... ще споменават,

Че най-добрият син си имам на света!

 

/на ИВО/

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??